Известие

Collapse
No announcement yet.

Поезия

Collapse
X
 
  • Filter
  • време
  • Show
Clear All
new posts

  • ХРИСТО ЯСЕНОВ
    НЕБЕ /2част от него/
    ....
    2

    Разгърни се широко над мен!
    Цяла нощ те сънувах и чаках,
    чаках буден и в тъмно, и в ден,
    чаках буден и плаках, и плаках...
    Разгърни се широко над мен!

    Твойта луда безбрежност ме мами -
    аз простирам към тебе ръце,
    покажи ми съзвучните гами
    на капризното свое лице!

    Аз съм жертва на земните ями,
    аз съм пленник на свойто сърце.
    Твойта луда безбрежност ме мами -
    аз простирам към тебе ръце.

    Моят път е размирно метежен
    и незнайна е мойта съдба.
    Сещам земния страх неизбежен
    и в мъчителна жажда скърбя.
    Потопи ме в копнежа си нежен,
    дето няма ни скръб, ни борба!
    Моят път е размирно метежен
    и незнайна е мойта съдба.

    Зачарован и нежно смирен,
    потопи ме в лазурната бездна -
    нека бъда навеки пленен!
    Твойта смърт е спокойна и звездна -
    разгърни се приветно над мен!

    ---------- Post added at 23:44 ---------- Previous post was at 23:39 ----------

    Първоначално публикувано от RUNNING WILD Покажи съобщение
    ...
    щом пръдня гъза ти раздере
    Сneциално за колегата RUNNING WILD, нещо по добро на темата, която го вълнува явно


    В гробищата вятър писка,
    между всеки камен гроб,
    смъкнал гащи просяк дриска
    над разровен прясно гроб.

    Но в мрака гъст и тъмен
    в миг се появи мъртвец,
    поогледа се и рече:
    "Ах, осрал си ме, подлец..."

    Прошка просякът поискал,
    с пръст гъза си той изтрил,
    а мъртвецът се изкискал,
    гръмко пръднал и се скрил.
    Last edited by fred; d.m.y г., 20:52.
    Alfa Romeo 156,2.0TS 98 г.
    Нагоре по стълбата, която води надолу
    sigpic

    Comment


    • РОДИНА
      Галена Воротинцева

      Беше село като длан -
      малко дъжд да ръсне,
      знаех всяка капка там
      на петте си пръста.

      Два баира като гръд,
      щръкнала в небето,
      кратко детство - дълъг път…
      Но това, което
      ще ме върне у дома,
      даже и умряла,
      е на баба песента -
      беше я посяла
      на извивки, на цветя
      измежду чемшира.

      Цяла вечност до сега
      чувам и разбирам:
      оня дъжд ме чака там
      и като запръска,
      само да протегна длан -
      помни ме на пръсти.

      Знае той - съвсем не е
      паднал от небето.
      И вали на цветове,
      а пък в мене свети…
      Last edited by fred; d.m.y г., 18:04.
      Alfa Romeo 156,2.0TS 98 г.
      Нагоре по стълбата, която води надолу
      sigpic

      Comment


      • Силните плачат сами.
        Не ръкомахат.Не викат
        В гръб не забиват ками.
        И не се кланят на никого.
        Те овладяват света,без да си губят душата.
        ...Те вървят и вървят само напред и нататък!
        Въпреки вечният страх.Въпреки всяка измама.
        Никой не може без тях.
        Рамо за силните -няма!
        Те знаят как да простят,как на доброто да служат.
        Те не поглеждат назад.
        и не говорят ненужно.
        Те са внезапни искри-от небесата дарени.
        Тяхната воля твори нови ,незнайни вселени.
        Въпреки цялата мъст и доживотната завист,още влекат своят кръст и до безкрай се раздават.
        Мъката не ги ломи.Прави ги по -всемогъщи.
        Силните плачат сами !
        ....но времената обръщат!!!
        155 TS 8V-Medium +146 1,6 Boxer
        Suzuki Gsx-r K6 1000+Suzuki VStrom 650-служебния+Ducati 800SS-R.I.P.

        Comment


        • ЖЕНИ ВАРЯТ РАКИЯ НА КАЗАНА
          Галена Воротинцева

          Напечено, невярно време стана -
          мъжете мрат инфарктни и инсултни.
          Жени варят ракия на казана
          с надежда някой ден да бъдат чути,
          сам Господ или втори ранг светия
          едно око да хвърли в битието,
          през църкви, синагоги и джамии,
          през времето, назаем сякаш взето -
          да дойде и да седне на софрата,
          където всъщност няма нищо ново.
          Мъжете мрат със спомен за войната,
          а уж е мирно, не дрънчат окови.
          Вдовици и жени на гурбетчии -
          едни за помен, други - да посрещат,
          по тъмни доби майсторят ракии
          и нощите припукват като пещи.
          И все така - цедят се тънки капки,
          последни новини, махленски клюки.
          Жените чакат. Дъвчат сухи хапки.
          Сами варят ракиите си люти.
          Казанът ври. Като във ад. До дупка.
          Изцежда им последната надежда.
          Едва ли Господ ще припари тука -
          нарочил ги е дяволът, изглежда.
          Но те кладат казана под носа му,
          осъмнали ни живи, ни умрели.
          И после тръгват, метнали на рамо,
          вината, че до тук са оцелели.
          Alfa Romeo 156,2.0TS 98 г.
          Нагоре по стълбата, която води надолу
          sigpic

          Comment


          • Дамян Дамянов

            Спи сърцето в каменна обвивка,
            Буря тътне, стапя ме тъга.
            Донеси ми твоята усмивка,
            за да свърши бурята с дъга!
            .::se la vita fosse eterna..! tu per chi vivresti ?::.

            Comment


            • Е Мирелче, събуди темата, мислех да я оставя

              Христо Фотев
              Морето само живите обича

              Mорето само живите обича,
              а мъртвите изхвърля на брега.
              Едно момиче, ах, едно момиче
              морето не изхвърли на брега.
              Остана само кърпата позната
              да се прелива с белите вълни.
              Момичето обичаше моряка,
              моряка - всички хубави жени.
              Остана само кърпата с червени
              и лилави ресни като преди.
              Ний плакахме безшумни и смутени
              и скочихме в студените води...
              До дъно преобърнахме морето
              със пръсти, посинели от тъга,
              да търсиме момичето, което
              морето не изхвърли на брега.
              Alfa Romeo 156,2.0TS 98 г.
              Нагоре по стълбата, която води надолу
              sigpic

              Comment


              • В ОКОПА-И.Вазов

                Кървавият бой престана,
                мракът нощни наближи.
                Паднал българин в окопа
                там до сърбина лежи.

                Един други се убили;
                куршум щику дал ответ.
                Гаснат сили, скоро двама
                ще оставят белий свет.

                - Брачо - сърбинът изпъшка, -
                гаче те познавам аз?
                - Аз съм, Йово, добра среща,
                господ пак събира нас.

                Жал ми е за теб, сюрмахо,
                имаш дребна челяд ти!
                - Фала, брачо... Памет тъмна... -
                Кой си, я ме подсети,

                дека с тебе се видяхме?
                - Във Алексинацкий бой -
                турска кръв там проливахме...
                - Петко! Ти си? Брачо мой,


                опрощавай... Лепо помня,
                без теб тамо аз бях леш.
                Майка ми за твойто здраве
                често палила е свещ...

                - Сполай, Йово... Няма нужда,
                ти по-харно отплати!...
                Ний избихме се кат псета,
                господ нека ни прости.

                - Брачо! - Йово, аз умирам...
                Огън, жажда! Ох, горйъ!
                - На водица в манерката,
                пийни, брат. И аз ще мръ.

                - Сполай, Йово... па прощавай,
                свърших!... Моят гроб е тук!
                - Петко! И аз с тебе брачо:
                ще заспим един до друг!

                Мръкна. Въз полето бойно
                падна нощната мъгла;
                пад мъглата спят спокойно
                хладни, кървави тела.

                ---------- Post added at 21:20 ---------- Previous post was at 21:04 ----------

                ПРОЩАЛНО-Н.Й.Вапцаров


                на жена ми


                Понякога ще идвам във съня ти
                като нечакан и неискан гостенин.
                Не ме оставяй ти отвън на пътя –
                вратите не залоствай.

                Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
                ще вперя поглед в мрака да те видя.
                Когато се наситя да те гледам –
                ще те целуна и ще си отида.
                Last edited by Кайо; d.m.y г., 01:08.
                Alfa Romeo 159 2,4 Jtdm Q-tronic
                Citroen C2 1,6 Sensodrive

                Alfa Romeo 156 GTA Selespeed - EX
                Alfa Romeo 159 SW 2,4 Jtdm Q-tronic - EX
                Alfa Romeo 156 2,0 TS Selespeed - EX

                ....расоф ат, дърта кранта без зоб не пука!

                Comment


                • Първоначално публикувано от fred Покажи съобщение
                  Е Мирелче, събуди темата, мислех да я оставя
                  Тя е мнохо хубава тема, просто пишем по- малко хора и потъва

                  Аз исках да ти кажа две слова -
                  сърцето ми да разбереш от тях,
                  но не умея и нима е грях -
                  кога ли съм се учил на това?

                  Аз исках да ти дам от своята жар,
                  за да не мръзнеш в дългия си път,
                  но ти не взе искра от мойта гръд,
                  а кой живей без огън и другар?

                  По-нежно и от славей бих ти пял,
                  щях слънцето за теб да донеса,
                  но аз не знам на славея гласа
                  и дълги дни без слънце съм живял!

                  Аз исках да ти кажа две слова -
                  сърцето ми да разбереш от тях,
                  но думите преглътнах, не можах …
                  Кога ли съм се учил на това?


                  Отново на Дамян Дамянов
                  .::se la vita fosse eterna..! tu per chi vivresti ?::.

                  Comment


                  • Първоначално публикувано от Mirela Покажи съобщение
                    Тя е мнохо хубава тема, просто пишем по- малко хора и потъва
                    Е така е, ама се чудя дали пък има смисъл?

                    Пак на Христо Фотев, Балада за момичето от японската ваза /откъс/
                    На Иван Теофилов

                    Може би се мислеше излишна
                    тази ваза, купена отдавна.
                    Затова под цъфналата вишна
                    винаги мълчи, почти печална,
                    малката японка - златна щриха
                    в синьото небе на тази ваза.
                    И не каза тя защо е тиха,
                    как се казва никога не каза.
                    Как се казва? Може би Ирина?
                    Името не й прилича. Ана?
                    Вчера Ана с някого замина
                    и сега безименна остана
                    малката японка - златна щриха
                    в синьото небе на тази ваза.
                    Само в здрача със походка тиха
                    тя напуща свойта стройна ваза,
                    и полита боса, с голо рамо,
                    към пропуканото огледало
                    удвоило за минута само
                    крехкото й златносиньо тяло.
                    Тя се гледа, може би се радва,
                    както всяко хубаво момиче.
                    .............

                    ..
                    Първоначално публикувано от kaio156 Покажи съобщение
                    ОКОПА...................
                    А добре дошъл, както се казва , да показвме и авторите е добре, за да събудят някакъв интерес за други, които не са чували или чели тези неща.Първото май е на Вазов, а второто е на Вапцаров, със сигурност
                    Last edited by fred; d.m.y г., 18:49.
                    Alfa Romeo 156,2.0TS 98 г.
                    Нагоре по стълбата, която води надолу
                    sigpic

                    Comment


                    • Първоначално публикувано от fred Покажи съобщение
                      Е така е, ама се чудя дали пък има смисъл?

                      Пак на Христо Фотев, Балада за момичето от японската ваза /откъс/
                      На Иван Теофилов

                      Може би се мислеше излишна
                      тази ваза, купена отдавна.
                      Затова под цъфналата вишна
                      винаги мълчи, почти печална,
                      малката японка - златна щриха
                      в синьото небе на тази ваза.
                      И не каза тя защо е тиха,
                      как се казва никога не каза.
                      Как се казва? Може би Ирина?
                      Името не й прилича. Ана?
                      Вчера Ана с някого замина
                      и сега безименна остана
                      малката японка - златна щриха
                      в синьото небе на тази ваза.
                      Само в здрача със походка тиха
                      тя напуща свойта стройна ваза,
                      и полита боса, с голо рамо,
                      към пропуканото огледало
                      удвоило за минута само
                      крехкото й златносиньо тяло.
                      Тя се гледа, може би се радва,
                      както всяко хубаво момиче.
                      .............

                      ..
                      А добре дошъл, както се казва , да показвме и авторите е добре, за да събудят някакъв интерес за други, които не са чували или чели тези неща.Първото май е на Вазов, а второто е на Вапцаров, със сигурност
                      Точно така,първото е на Вазов,а второто на Вапцаров,ще си редактирам поста.
                      Alfa Romeo 159 2,4 Jtdm Q-tronic
                      Citroen C2 1,6 Sensodrive

                      Alfa Romeo 156 GTA Selespeed - EX
                      Alfa Romeo 159 SW 2,4 Jtdm Q-tronic - EX
                      Alfa Romeo 156 2,0 TS Selespeed - EX

                      ....расоф ат, дърта кранта без зоб не пука!

                      Comment


                      • Обвинения

                        Обвинения
                        Опити
                        Тук на тази сцена
                        С Книгата в ръка
                        и истината на моя страна.

                        Обвинения
                        Лъжи
                        Дайте ми присъдата
                        Аз няма да се покая
                        с гордост ще страдам.

                        Ако за честноста
                        Искате извинение
                        Аз не ви симпатизирам
                        Ако добротата замествате със слепота
                        Моля ви отворете си очите

                        Обвинения
                        Защо?
                        Защото моят морал винаги се е стремял към красотата?
                        И това е моето престъпление?

                        Чувствам духът си....
                        Високо
                        Знам че някога тази неправда ще бъде
                        някога поправена

                        Ако на чистотата геледате
                        като на незрялост
                        Аз не се изненадвам
                        Ако добротата замествате със слепота
                        Моля ви отворете си очите

                        Бърз мой превод
                        Автор-Мартин Гор
                        Alfa Romeo 159 2,4 Jtdm Q-tronic
                        Citroen C2 1,6 Sensodrive

                        Alfa Romeo 156 GTA Selespeed - EX
                        Alfa Romeo 159 SW 2,4 Jtdm Q-tronic - EX
                        Alfa Romeo 156 2,0 TS Selespeed - EX

                        ....расоф ат, дърта кранта без зоб не пука!

                        Comment


                        • Не помня дали вече съм го споделял, но това е любимото ми от Алфред Дьо Вини

                          СМЪРТТА НА ВЪЛКА
                          I
                          Пламтящата луна бе скрита в сива пара,
                          тъй както чезне в дим зарята на пожара,
                          и черен бе лесът до хоризонта чак.
                          Вървяхме ний без шум през нисък храсталак,
                          по целия ни път преплетен със тревите,
                          и ето – изведнъж видяхме под елхите
                          оставена следа от вълчи крак голям.
                          Разбрахме, че вълкът е минал скоро там
                          и затаили дъх, слухтехме в тишината,
                          пристъпвайки едва. Лесът и равнината
                          не трепваха дори; дочувах само аз
                          понякога едва един проплакващ глас,
                          издаван във нощта от ветропоказател –
                          далечен вятър бе стрелката му разклатил;
                          край мене всеки дъб, във сянка занемял,
                          изглеждаше опрян на лакът и заспал.
                          Цареше тишина. Отново се наведе
                          най-старият ловец и мястото огледа,
                          приведен над пръстта; след малко, дъх стаил,
                          той, който никой път до днес не бе грешил,
                          със шепот съобщи, че е разбрал следите –
                          че вълците са два, съвсем наблизо скрити,
                          и има при това и две вълчета с тях.
                          У всеки мой другар приготвен нож видях;
                          блестящите дула на пушките прикрили,
                          поехме пак напред с удвоени сили,
                          но първите от нас се спряха в своя път
                          и две очи видях насреща да блестят;
                          на лунна светлина игриви силуети
                          се мяркаха пред нас, в боричкане заети.
                          Тъй хрътката дома, пред нашите очи,
                          на своя господар се радва и квичи.
                          Децата на вълка обаче не скимтяха
                          и в същата игра съвсем безшумни бяха –
                          те знаеха: отвъд, зад градските стени,
                          човекът-враг не спи и готви им злини.
                          Бащата бе нащрек; на малката поляна
                          вълчицата встрани сред сянка бе простряна,
                          спокойна – сякаш бе изсечена в гранит,
                          напомняйки така със гордия си вид
                          кърмачката на Рем и Ромул всеизвестна.
                          Вълкът приклекна в миг и погледът му блесна:
                          той беше заграден отвред със врагове.
                          Разбрал, че от смъртта не ще се оттърве,
                          подскочи срещу нас и челюстта си снключи,
                          прегризвайки врата на първото ни куче
                          и жертвата си все той стискаше със бяс,
                          макар че с дружен залп прострелян бе от нас,
                          макар че нож след нож, от всичките посоки,
                          във неговата плът се врязваха дълбоко.
                          И кучето до смърт бе стискано така,
                          догдето се простря в краката на вълка.
                          Тогава той към нас извърна си очите;
                          до дръжка бяха чак ножовете забити
                          и към земята той бе просто прикован
                          пред черните дула, във кърви цял облян.
                          Със поглед потъмнял, отпусна се в тревата,
                          последна глътка кръв поглъщаше устата –
                          презрителен и горд, с окървавен език,
                          затвори той очи, умря без стон и вик.

                          2

                          Стоях облегнат аз на пушката, която
                          изпразнил бях пред миг; да гоня из гората
                          вълчицата докрай, не исках аз – разбрах,
                          че в гъсталака чер не бяга тя от страх:
                          не би останал сам вълка сред враговете,
                          ако със нея там не бяха две вълчета –
                          да ги спаси от смърт, тя беше длъжна днес,
                          та волно да растат във родния си лес,
                          да не търпят с човек приятелство позорно,
                          тъй както правят туй животните покорни,
                          които своя лай продават всеки ден,
                          за да задоволят ловеца настървен.

                          3

                          Уви – помислих аз, - „човек” е гордо име,
                          но слабости у нас за жалост много има
                          и как да се държа в последния си час,
                          животни, аз сега научих го от вас.
                          Велико е в света мълчанието само,
                          униние и страх у него само няма.
                          Разбрах те аз добре, о скитнико в нощта,
                          когато твоят взор пред мене запламтя.
                          Той казваше ми тъй: „Духът ти да остава
                          спокоен, мълчалив и да не се смущава,
                          бъди стоик и горд до крайния предел,
                          до който стигнах аз – вълкът свободен, смел.
                          Молбата и плачът са равно недостойни –
                          преодолявай ти несгоди многобройни,
                          за свойта цел докрай безстрашно се бори
                          и мълком, като мен, изстрадай и умри.”
                          SUBARU OUTBACK 2.5i MY06

                          Comment


                          • Сега си спомних едно стихче от часовете по френски ,което ни караха да го научим наизуст.

                            Pour Toi Mon Amour

                            Je suis allé au marché aux oiseaux
                            Et j'ai acheté des oiseaux
                            Pour toi,
                            Mon amour

                            Je suis allé au marché aux fleurs
                            Et j'ai acheté des fleurs
                            Pour toi,
                            Mon amour

                            Je suis allé au marché à la ferraille
                            Et j'ai acheté des chaînes
                            Des lourdes chaînes
                            Pour toi,
                            Mon amour

                            Et je suis allé au marché aux esclaves
                            Et je t'ai cherchée
                            Mais je ne t'ai pas trouvée
                            Mon amour

                            Jacques Prévert


                            За теб, любов моя

                            Ходих на пазара за птици.
                            И купих птици...
                            За теб,
                            Любов моя!

                            Ходих на пазара за цветя.
                            И купих цветя...
                            За теб,
                            Любов моя!

                            Ходих на пазара за старо желязо.
                            И купих вериги...
                            Тежки окови!
                            За теб,
                            Любов моя!

                            Ходих на пазара за роби...
                            И търсех теб,...
                            но не те открих,
                            Любов моя!

                            Жак Превер

                            Дано ви хареса...
                            .::se la vita fosse eterna..! tu per chi vivresti ?::.

                            Comment


                            • Всички са хубави, на Жак Превер май съм пускал и аз нещо тука, това за Вълка на Дьо Вини е много добро, а Кайо даже и е преводач!

                              Уилям Шекспир
                              превод на Владимир Свинтила

                              Като вълни към пясъчния бряг
                              към своя край минутите летят:
                              една след друга в непрестанен бяг,
                              към вечността неспирно се стремят.

                              Едвам роден и вече този сърп
                              пълзи към пълна зрелост в небосклона.
                              Но после затъмнен, и крив, и щърб
                              в борбата губи своята корона.

                              А времето обрулва като цвят
                              лицата ни, дълбае с нож челата.
                              И всичко мре, и всичко в този свят
                              като трева ще легне под косата.
                              Но в моя стих ще грееш все така
                              напук на тази жънеща ръка.
                              Last edited by fred; d.m.y г., 20:13.
                              Alfa Romeo 156,2.0TS 98 г.
                              Нагоре по стълбата, която води надолу
                              sigpic

                              Comment


                              • Писмо до Васил Левски
                                Златина Великова


                                Спи, Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб!
                                Добре си ти. От там не виждаш... съдбата на достойния ни род.
                                Не виждаш майките, които днес не раждат.
                                Стариците край кофите за смет.
                                Бащите с джобовете празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет.
                                Децата ни са вече на изчезване. Селата мъртви. Пусти градове.
                                Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве.
                                На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми.
                                Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори.
                                ...Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст.
                                Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.
                                155 TS 8V-Medium +146 1,6 Boxer
                                Suzuki Gsx-r K6 1000+Suzuki VStrom 650-служебния+Ducati 800SS-R.I.P.

                                Comment

                                Working...
                                X